Ново изследване показва, че с напредването на възрастта човешкото тяло постепенно променя стратегията си на ходене, като започва да поставя сигурността и равновесието пред енергийната ефективност. Това помага на човек да остане стабилен, но същевременно прави ходенето по-бавно, по-уморително и потенциално по-рисково при спъване или подхлъзване.

В рамките на новото проучване учените са ангажирали 107 души в добро здраве, на възраст между 26 и 86 години. Чрез анализ на движенията им изследователите са установили важни промени в работата на глезена и мускулите около него по време на ходене.

Данните сочат, че глезенът има ключова роля както за поддържането на равновесие, така и за придвижването напред. С възрастта обаче тялото започва да активира едновременно противоположни мускули около глезена. Това увеличава сковаността на ставата и подобрява стабилността при стъпване.

Тази „по-сигурна“ походка обаче има цена. По-голямата скованост означава, че мускулите работят повече, но произвеждат по-малко ефективно движение напред. В резултат крачките стават по-къси, скоростта на ходене намалява, а умората настъпва по-бързо.

Авторите подчертават, че програмите за поддържане на мобилността при възрастните хора не трябва да се фокусират само върху силата. Важни са също балансът, координацията и правилната работа на мускулите по време на всяка крачка.

Редовната физическа активност, упражненията за баланс, укрепването на долната част на краката и координационните упражнения могат да помогнат за по-дълго запазване на увереността, подвижността и независимостта.

Източник: “Ageing alters ankle mechanics and muscle co-contraction patterns across the gait cycle” by Cody Lindsay, Ceridwen R. Radcliffe and Maarten A. Immink, 23 April 2026, Gait & Posture.
DOI: 10.1016/j.gaitpost.2026.110202