Нов доклад на Организацията на обединените нации предупреждава, че очакваното повишаване на ефективността на изкуствения интелект не означава непременно по-малко потребление на енергия и ресурси. Напротив — по-евтините и по-достъпни AI модели могат да доведат до още по-широка употреба и съответно до по-голям общ екологичен отпечатък.

Според доклада до 2030 г. енергийното потребление на изкуствения интелект може да се удвои и да достигне около 3% от световното потребление на електроенергия. Това би било свързано с емисии, сравними с тези на Обединеното кралство, както и с огромно количество вода, използвана за охлаждане на центровете за данни.

Ключово място в анализа заема т.нар. парадокс на Джевънс — икономически принцип, според който повишаването на ефективността при използване на даден ресурс често води не до спад, а до ръст в общото му потребление. Терминът идва от наблюденията на икономиста Уилям Стенли Джевънс върху употребата на въглища в Англия през XIX век: по-ефективните технологии правят ресурса по-евтин за използване, което стимулира още по-голямо търсене.

Докладът обръща внимание и на неравномерното разпределение на AI инфраструктурата. Само 32 държави разполагат със специализирана облачна инфраструктура за изкуствен интелект, като около 90% от капацитета е съсредоточен в САЩ и Китай. В същото време други региони често понасят тежестта от добива на суровини и електронните отпадъци.

ООН призовава за по-отговорно развитие на изкуствения интелект, включващо прозрачност, устойчив дизайн, международно сътрудничество и контрол върху целия жизнен цикъл — от добива на материали до рециклирането и безопасното обезвреждане.

Източник: ООН