Начинът, по който спим, може да има по-дългосрочно значение за здравето на мозъка, отколкото обикновено предполагаме. Ново изследване на Университета на Аризона установи, че няколко често срещани навика, свързани със съня, са асоциирани с признаци на мозъчно стареене при хора на средна и по-напреднала възраст.

Проучването е използвало данни от над 23 000 участници, които първоначално са попълнили въпросници за своите навици на сън, а около девет години по-късно са преминали през ядрено-магнитен резонанс на мозъка. Учените са измерили обема на лезиите в бялото мозъчно вещество — зони на увреждане, които могат да се натрупват с възрастта и се свързват с повишен риск от деменция, включително болестта на Алцхаймер.

Изследователите са обърнали внимание на 5 навика: продължителност на съня, дневна дрямка, безсъние, неволно заспиване през деня и хъркане. След като са отчели фактори като високо кръвно налягане, тютюнопушене и липса на физическа активност, три навика са се откроили като ясно свързани с по-голям обем лезии: сън извън препоръчителните 7–9 часа, чести дневни дрямки и по-изразено безсъние.

Особено важна е връзката с недостатъчния сън. Допълнителният анализ показва, че хората, които спят под седем часа на нощ, имат повече такива изменения в сравнение с тези в препоръчителния диапазон.

Според учените добрата новина е, че тези навици са потенциално променими. Подобряването на съня може да се окаже един от практическите начини за намаляване на ефектите от мозъчното стареене.

Източник: Madeline Ally et al, Associations of sleep behaviors with white matter hyperintensity volume in middle‐aged to older adults, Alzheimer’s & Dementia (2026). DOI: 10.1002/alz.71457