Астрономи откриха изключително далечна галактика, чиято светлина е пътувала до нас около 13 милиарда години и ни показва как е изглеждала тя само 800 милиона години след Големия взрив. Обектът, наречен LAP1-B, съдържа следи от първите звезди във Вселената и е сред най-химически примитивните галактики, наблюдавани досега.

Откритието е направено с помощта на космическия телескоп „Джеймс Уеб“, който позволява на учените да надникнат в епохата, когато първите звезди и галактики едва са започвали да се формират.

LAP1-B е толкова малка и слаба, че обикновено би била невъзможна за наблюдение. Учените са успели да я видят благодарение на т. нар. гравитационна леща — масивен куп от по-близки галактики, който действа като космическа лупа и усилва светлината ѝ около 100 пъти.

Анализът показва, че голяма част от светлината не идва директно от звездите, а от светещи облаци газ. Чрез спектрален анализ учените установяват, че галактиката съдържа изключително малко тежки елементи. Количеството кислород е около 240 пъти по-ниско от това в Слънцето, което я прави една от най-примитивните звездообразуващи галактики, познати досега.

Особено интересен е и повишеният дял на въглерод спрямо кислород — химически подпис, който съответства на предсказанията за първите звездни експлозии от т.нар. звезди от Популация III. Това са първите звезди, появили се във Вселената.

Според учените LAP1-B представлява рядък поглед към най-ранните етапи от образуването на галактиките, когато първите звезди са започнали да променят химическия облик на Космоса.

Източник: Nakajima, K., Ouchi, M., Harikane, Y. et al. An ultra-faint, chemically primitive galaxy forming in the reionization era. Nature 653, 363–367 (2026). https://doi.org/10.1038/s41586-026-10374-1