Мързелът като еволюционно предимство


В „Божествена комедия“ на Данте Алигиери за мързеливците е запазен цял кръг на ада. Но може да се окаже, че в чисто еволюционен план мързелът е една съвсем реална стратегия за оцеляване на отделни индивиди и дори на видове организми. Това сочат резултатите от нови изследвания, проведени от учени от Канзаския университет.

В изследването си учените са обхванали последните 5 милиона години, анализирайки вкаменелости на различни видове миди и коремоноги мекотели и сравнявайки ги с днешните им родствени видове. Проучени са 299 различни вида и по-специално техния специфичен основен обмен – най-ниското ниво на обмяната на веществата, което обезпечава основните жизнени функции на един организъм. Това, което откриват, определено е изненадващо – организмите с по-високи нива на „енергиен разход“ е по-вероятно да изчезнат от лицето от Земята, спрямо тези, които имат ниски нива на основен обмен.

Данните недвусмислено сочат, че онези мекотели, които са просъществували и оцелели през последните 5 милиона години, без изключение изразходват по-малко енергия за поддръжка на основните жизнени функции и генерално са по-мудни.

Особено силна е зависимостта между нивата на основен обмен и ареала на разпространение на даден вид. Колкото по-ограничен хабитат обитава даден вид, толкова повече ниските нива на основен обмен му дават еволюционно предимство. При широкоразпространените видове тази зависимост е много по-слабо изразена.

В предстоящи изследвания учените ще изучат и други групи организми, включително сухоземни, за да разберат дали тези резултати са универсални за живота или са приложими само при мекотелите.


Източник: Proceedings of the Royal Society B

Facebook Коментари

© 2015-2018
zanaukata.eu
Хостинг Партньор

Харесайте ни във Facebook!


Затвори