Двама души усещаха мислите си, отдалечени на повече от километър


Двама души, отдалечени на километър и половина, играха игра, свързана с отговарянето на 20 въпроса, като не използваха нищо друго, освен мислите си! Това е първи експеримент, демонстриращ, че е възможно два мозъка да бъдат директно свързани, така че човек да може да усети мислите на другия.

Експериментът е включвал игра тип въпрос-отговор, като участниците са били разделени в различни сгради, а мислите им са изпращани през Интернет.

При използването на тази система,  участниците са имали 72% успеваемост при вярното отгатване за какво си мисли другия. Тук не става въпрос за буквално „четене“ на мисли, а по-скоро за усещането им.

journal.pone.0137303.g001

Принципът на работа е следният: Първият участник – „отговарящия“ – е свързан към ЕЕГ машина, записваща електрическата активност на мозъка. На отговарящият се показва дадено изображение. В същият момент втория участник – „разпитващия“ – вижда на екран пред себе си изписани няколко възможни отговора. Той избира един и чрез цъкане с мишката го изпраща към отговарящия, който от своя страна трябва да отговори с „Да“ или „Не“, като просто се фокусира към една или друга мигаща светлина срещу него.

Концентрирането на отговарящия върху едната или другата светлина има различен електрически отпечатък върху мозъка му. Той се записва от ЕЕГ машината, след което се изпраща чрез Интернет до специална магнитна намотка, монтирана над главата на разпитващия. Когато отговорът е „Да“ този импулс се предава на магнитната намотка, която създава специфично магнитно поле, стимулиращо зрителния център на мозъка и каращо разпитващия да види светлинен проблясък, известен като „фосфен“. Така той знае, че е на прав път и може да стесни обхвата на въпросите си, за да разбере още по-добре постъпващата информация от отговарящия.

Бъдещото развитие на тази технология може да намери приложение при комуникацията с хора, които поради здравословното си състояние нямат възможност за общуване чрез жестове или с думи.

Източник: http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0137303

Facebook Коментари

© 2015-2017
zanaukata.eu

Харесайте ни във Facebook!


Затвори