Надали за някого ще е изненада факта, че килимите са огромни хранилища на прах, алергени и микроби. Стъпвайки върху тях, ние вдигаме частици във въздуха и ги вдишваме. Това с особена сила важи за бебетата, които пълзят по тях. Но колко точно частици поема едно бебе и има ли разлика спрямо възрастните? Екип учени от Финландия и САЩ използваха необичаен метод, чрез който да разберат това.

Екипът се е нуждаел от бебе, което да пълзи наоколо по предварително зададен план, в контролирана среда и да може да измерва запрашеността на въздуха. Заради трудността да намерят истинско, което да отговаря на тези условия…, учените си построили такова“бебе“!

Учените са конструирали специален робот, който имитира пълзенето на истинско бебе и е оборудван с разнообразни сензори, способни да засичат и отчитат количеството биологични частици, носещи се във въздуха, докато „бебето“ пълзи.

Данните, събрани от иначе зловещо изглеждащото метално „бебе“ сочат, че спрямо телесната си маса бебетата вдишват 4 пъти повече частици, отделили се от килима. Пълзейки по него, бебето буквално е обвито в невидим „облак“ частици, немалка част от които то вдишва.

Това обаче не е задължително да ви притеснява. Много предишни изследвания сочат, че излагането на микроби или алергенни частици в най-ранно детство, играе значителна роля за изграждането на устойчивост към астма и други алергични реакции.

Но това „бебе“… Има нещо наистина обезпокоително във вида и начина му на придвижване, допълнени от металното фолио…

Източник: www.purdue.edu