Учени откриха най-ранното молекулярно доказателство за едра шарка в колониална Америка. Геномът на вируса е извлечен от костите на две естествено мумифицирани тела, погребани преди около четири века в Северно Чили.

Първоначално изследователите искали да анализират човешката ДНК, за да проучат произхода и родствените връзки на погребаните. Тя обаче се оказала слабо запазена, докато генетичният материал на вируса на едрата шарка бил в изключително добро състояние.

Почти идентичните вирусни геноми в двете мумии показват, че хората вероятно са починали по време на едно и също огнище. По кожата на част от телата били забелязани и лезии, които по-рано били свързвани с излагане на арсен, но вече могат да бъдат обяснени и с инфекцията.

Чрез радиовъглеродно датиране и генетичен анализ учените определят, че епидемията е възникнала между 1492 и 1631 г. Вирусният щам е близък до варианти, разпространявали се в Европа, което потвърждава, че заболяването е достигнало Южна Америка след европейската колонизация.

Откритието подкрепя историческите сведения, според които внесените инфекции са причинили опустошителни епидемии сред коренното население, което не е имало изграден имунитет.

Изследването, публикувано в списание Science, дава нова възможност да бъде проследена еволюцията на вируса и начинът, по който едрата шарка се е разпространявала из Америките през ранния колониален период.

Източник: Bruno Romero González et al., The genomic identity of early smallpox in South America.Science393,504-508(2026).DOI:10.1126/science.aee6957