Маймуните използват някои от същите основни мисловни стратегии като хората, когато разпознават абстрактни геометрични зависимости между различни форми. Това показва ново изследване, публикувано в списание PNAS.

Резултатите поставят под въпрос представата, че способността да се разбират свойства като симетрия, успоредност и равни ъгли е възникнала като напълно уникална човешка черта.

В експериментите участвали четири макака резус и четири зелени павиана. Тяхното представяне било сравнено с това на 58 американски деца на възраст между 3 и 6 години и 79 възрастни представители на боливийския народ цимане, които имали ограничено формално образование.

Участниците първо виждали геометрична фигура, а след това трябвало да изберат съответстващата ѝ форма измежду две възможности. Фигурите били с различен размер, а в част от задачите били и завъртани, така че разпознаването да не зависи единствено от положението или броя на видимите пиксели.

Компютърните модели показали, че както хората, така и маймуните използват комбинация от визуални характеристики и по-абстрактни геометрични признаци. При завъртените фигури маймуните разчитали около три пъти по-силно на свойства, които не зависят от ориентацията на обекта.

Възрастните хора се справили най-добре, следвани от децата и маймуните, но между резултатите имало значително припокриване.

Според учените това предполага, че разликата между човешкото и приматското геометрично мислене е по-скоро в степента на развитие, отколкото в наличието на напълно различен умствен механизъм. Формалната математика остава човешко културно постижение, но част от нейните когнитивни основи вероятно имат дълбоки еволюционни корени.

Източник: Li, J., Boni, I., Sandwick, L. R., Sanford, E. M., DeLong, C. M., Wenjie, L., Henderson, M. M., Piantadosi, S. T., & Cantlon, J. F. (2026). Continuity in geometric intuition between humans and monkeys. Proceedings of the National Academy of Sciences, 123(30), e2532934123. https://doi.org/10.1073/pnas.2532934123 

Снимка: Wikipedia