Тежката форма на гадене и повръщане по време на бременност, известна като хиперемезис гравидарум (ХГ), може да има ясно изразен генетичен произход. Ново мащабно изследване идентифицира 10 гена, свързани със състоянието, като един от тях – GDF15 – се откроява като основен фактор.

Макар че лекото гадене е често срещано в ранна бременност, почти 11% от случаите преминават в тежка форма, при която жените не могат да приемат храна и течности и често се налага хоспитализация.

Новото проучване анализира генетичните данни на близо 11 000 души с диагностициран ХГ и над 420 000 без това състояние. Резултатите показват, че генът GDF15, свързан с хормон, влияещ върху апетита и метаболизма, е най-силно асоцииран с риска от развитие на заболяването. При определени мутации рискът може да се увеличи до десет пъти.

Интересно е, че учените не откриват връзка между ХГ и традиционно заподозрените хормони – човешкия хорионгонадотропин (hCG) и естрогена. Това поставя под съмнение дългогодишни хипотези за причините на състоянието.

Освен GDF15, изследването открива връзки и с други гени, включително TCF7L2 – известен рисков фактор за диабет тип 2. Някои от идентифицираните гени са свързани с апетита, метаболизма и дори процеси като учене и памет, което подсказва, че заболяването е значително по-комплексно, отколкото се смяташе досега.

Откритията отварят нови възможности за лечение. Вече се планират клинични изпитвания, които ще тестват дали съществуващи медикаменти могат да намалят чувствителността към GDF15 и да облекчат симптомите.

Източник: Fejzo, M., Wang, X., Tan, Q. et al. Multi-ancestry genome-wide association study of severe pregnancy nausea and vomiting. Nat Genet 58, 810–820 (2026). https://doi.org/10.1038/s41588-026-02564-4