Страхът от остаряването – особено притесненията, свързани със здравословен упадък – може да се „отпечатва“ на клетъчно ниво и да допринася за по-бързо биологично стареене при жените. Това показва ново изследване на учени от САЩ.

Резултатите от изследването сочат, че субективните преживявания могат да влияят върху обективните измерители на стареенето и тревожността, свързана с възрастта, не е само психологически феномен, а може да има реални биологични последствия.

Отдавна е известно, че тревожността и депресията са свързани с различни физически заболявания. Една от възможните връзки са т.нар. епигенетични промени – изменения в начина, по който гените се „включват“ и „изключват“, без да се променя самата ДНК.

За да изследват конкретно връзката между тревожността от остаряването и биологичното стареене, учените анализират данни от 726 жени, участвали в дългосрочното проучване Midlife in the United States (MIDUS). Участничките отговарят на въпроси доколко се тревожат, че ще станат по-малко привлекателни, ще имат повече здравословни проблеми или ще бъдат „твърде стари“, за да имат деца.

Освен това са взети кръвни проби, чрез които е измерено биологичното стареене с помощта на два „епигенетични часовника“ – DunedinPACE (измерва скоростта на стареене) и GrimAge2 (оценява натрупаните биологични увреждания).

Резултатите показват, че по-високата тревожност относно остаряването е свързана с ускорено епигенетично стареене, измерено чрез DunedinPACE. Най-силна е връзката при жените, които се притесняват от влошаване на здравето.

Когато учените отчитат фактори като тютюнопушене и употреба на алкохол – поведения, които често се използват за справяне със стреса – връзката между тревожността и ускореното стареене отслабва и става статистически незначима. Това подсказва, че част от ефекта може да се обясни именно с нездравословни стратегии за справяне с тревожността.

Авторите подчертават, че изследването представлява „моментна снимка“ и не доказва причинно-следствена връзка. Необходими са допълнителни дългосрочни проучвания, за да се изясни как тревожността влияе върху стареенето във времето.

Според екипа резултатите са напомняне, че психичното и физическото здраве не могат да се разглеждат отделно. Тревожността от остаряването може да се окаже измерим и потенциално променим психологически фактор, който влияе върху биологията на стареенето.

Източник: Mariana Rodrigues, Jemar R. Bather, Adolfo G. Cuevas, Aging anxiety and epigenetic aging in a national sample of adult women in the United States, Psychoneuroendocrinology, Volume 184, 2026, 107704, ISSN 0306-4530, https://doi.org/10.1016/j.psyneuen.2025.107704