Учени идентифицираха протеина, който позволява на бозайниците да усещат ниски температури под 15 º C, хвърляйки светлина върху дългогодишна биологична загадка.

Идентифицирането на този протеин не само задълбочава разбирането ни за начина, по който усещаме и понасяме ниски температури, но и обещава да помогне за изясняване на основните механизми, стоящи в основата на свързаните със студа разстройства и заболявания.

Пътят към откриването на този ключов протеин започва с изследване от 2019 г., в рамките на което е идентифициран рецепторен протеин за усещане на студ в Caenorhabditis elegans — вид малки червеи, използвани като модел за изучаване на сензорните реакции. Въз основа на това откритие изследователите се насочват към бозайниците, по-конкретно към мишките, за да потвърдят наличието на подобен протеин, известен като GluK2.

В последващи изследвания учените провеждат експерименти с мишки, при които липсва генът GluK2, което ги прави неспособни да произвеждат съответния протеин. Чрез поредица от тестове, оценяващи поведенческите реакции на животните към температурни промени и механични стимули, изследователите установяват, че макар мишките да реагират нормално на горещи, топли и студени температури, те не реагират на дразнещи леденостудени стимули.

Освен че разкрива тайните на възприемането на температурата, откриването на ролята на GluK2 в усещането за студ има потенциални последици за човешкото здраве и благополучие. Например пациентите с рак, подложени на химиотерапия, често изпитват болезнени реакции на студени стимули — явление, което може да е свързано с промени във функцията на GluK2.

Източник: Cai, W., Zhang, W., Zheng, Q. et al. The kainate receptor GluK2 mediates cold sensing in mice. Nat Neurosci (2024). https://doi.org/10.1038/s41593-024-01585-8