Астрономи откриха колосален пръстен от галактики с диаметър над 1,3 милиарда светлинни години. Наречена „Големият пръстен„, тази загадъчна структура, разположена на 6,9 милиарда светлинни години от Земята, не прилича на нито една от известните космически структури. Това е второ подобно откритие, след като през 2021 г. бе открита друга гигантска структура, която обаче беше с дъгообразна форма — „Гигантската дъга„.

Съществуването на Големия пръстен представлява сериозна загадка за сегашните ни космологични модели, които предвиждат, че структури от такъв мащаб не би трябвало да съществуват. Тези модели, основани на преобладаващата теория за Големия взрив, предвиждат Вселена, която е започнала с горещо, плътно състояние и оттогава се разширява с равномерно във всички посоки.

Едно от възможните обяснения за Големия пръстен би могло да бъде връзката му с т. нар. „барионни акустични осцилации“ (БАО) — големи, кръгли модели от галактики, за които се смята, че са останки от звукови вълни, които са се разкъсвали в ранната Вселена. Обикновено обаче BAO са по-малки, с диаметър около 1 милиард светлинни години и нямат вихровата морфология на Големия пръстен.

Друга интригуваща възможност е Големият пръстен и Гигантската дъга да са остатъци от космически струни, за които се твърди, че са малки, едноизмерни дефекти в тъканта на  самото пространство-време. Смята се, че те са се образували по време на ранна фаза от еволюцията на Вселената и биха могли да оставят след себе си тези колосални структури, когато са се разтягали и замръзвали на място. Все още обаче учените не разполагат с практическо доказателство за съществуването на подобни струни, макар теорията зад тях да е сериозна.

Въпреки че все още не е изяснено истинското естество на тези загадъчни структури, тяхното съществуване напомня за необятността и сложността на Вселената. Откриването на Големия пръстен поставя под въпрос сегашните ни космологични модели и открива нови пътища за изследвания, които могат да променят разбирането ни за това как се е появила Вселената.

Източник и снимки: Jeremiah Horrocks Institute – University of Central Lancashire