Лудвиг ван Бетовен, един от най-влиятелните композитори в историята, умира през 1827 г. на 56-годишна възраст, след като страда от различни хронични заболявания. Когато състоянието започва да се влошава, той моли лекаря си да разбере и опише болестта, от която страда. Сега, повече от два века по-късно, екип от изследователи частично изпълни предсмъртното желание на Бетовен, като анализира ДНК, извлечена от кичури коса, за които се твърди, че са негови. Проучването разкрива нови подробности за здравето и генетиката на Бетовен и хвърля светлина върху възможните причини за смъртта му.

Изследователите са използвали усъвършенствани методи за секвениране на ДНК, за да получат частична геномна последователност от една от пробите на косата. След това те я сравняват с референтни бази данни и търсят известни генетични варианти, причиняващи различни заболявания.

Анализът показва, че Бетовен вероятно е починал от чернодробно заболяване, причинено от комбинация от фактори: вирусна инфекция с хепатит В, интензивна консумация на алкохол и генетично предразположение към цироза. Той е имал две копия на вариант на гена PNPLA3 и по едно копие на два варианта на гена HFE, които се свързват с повишен риск от увреждане на черния дроб.

Проучването открива и доказателства за извънбрачна връзка по бащина линия. Изследователите сравняват Y-хромозомата на Бетовен с тези на живи роднини от мъжки пол и установяват, че те не съвпадат.

Въпреки това загадката за загубата на слуха на Бетовен засега остава неразгадана. Изследователите не са открили генетични варианти, които биха могли да я обяснят. Те предполагат, че роля може да са изиграли фактори на околната среда, като например инфекции или травми.

Изследването е забележително постижение, което демонстрира силата на съвременните геномни техники за разкриване на нов поглед върху историческите личности.

Източник: Begg, T., Schmidt, A., Krause-Kyora, B., Krause, J., & Begg, C. (2023). The first ever analysis of Beethoven’s DNA sheds light on the mystery of his death. Current Biology, 33(6), 1092-1100. https://doi.org/10.1016/j.cub.2023.01.081

Снимка: Kevin Brown