Трима мъже със сериозни увреждания на една от ръцете си, ги ампутираха, след което ги замениха с бионични.

И тримата са били със сериозни нарушения на нервите на ръката, които в голяма степен са ограничавали подвижността ѝ. Уврежданията им са били на брахиалния плексус – сноп нерви, свързващ гръбнака с ръката. Повечето от тези нерви са били прекъснати, а останалите здрави са били само няколко – недостатъчно за да направят ръката използваема.

Процедурата наричана „бионична реконструкция“ е извършена Oskar Aszmann във Виенския медицински университет.

Създадената бионична ръка е със собствено захранване и притежателите ѝ трябва всяка нощ да я зареждат.

Преди извършването на операцията и тримата пациенти са минали през своеобразни тренировки, които да подготвят тялото и мозъка. След това в ръката им е трансплантиран мускул от крак, за да засили все още живите нервни влакна. Оформянето на нов подсилен мускул е отнело около 3 месеца. После е дошъл редът на трениране на мозъка за новата протеза.

Като първи етап те са се упражнявали да задействат мускула чрез използване на поставени на ръката им сензори, които да прихванат електрическата активност. След това са пристъпили към контролирането на виртуална ръка. Най-накрая е извършена ампутация и на мястото на старата ръка е поставена бионичната протеза, контролирана чрез мускули и сензори.

И тримата мъже са постигнали чудесен резултат с новата бионична протеза. С тях е проведен специализиран тест за оценка подвижността на ръката, който я оценява по скалата от 0 до 100, като 100 е подвижността на здрава човешка ръка. Резултатите от теста са показали невероятен напредък – от 9 с осакатената си ръка до 65 с бионичната протеза.

Текущата версия на ръката няма вградени сензори за допир, но учените вече работят по нов прототип, който да има връзка с мозъка и да подава сензорна информация.Ето така, стъпка по стъпка, науката прави живота на хората все по-добър.Източник: http://www.newscientist.com/article/dn27024-men-have-hands-amputated-and-replaced-with-bionic-ones.html#.VO4-kTVCO7MСнимка: NewScientist