С цената на определено количество тренировки повечето хора успешно могат да се научат да използват ехолокация за да се ориентират. Това сочат резултатите от скорошно изследване, проведено върху ограничена група хора.

В изследването, проведено от учени от Дърамския университет, Великобритания, са взели участие 12 незрящи души, както и 14 виждащи. За 10 седмици те са преминали през 20 обучителни сесии, всяка с продължителност от 2-3 часа, в рамките на които професионалисти са им помагали да развият умение да определят местоположението си в околната среда, като издават щракащи звуци с език и слушат отражението им. Или с други думи – да използват ехолокация.

Ехолокацията е умение, което обикновено свързваме с бозайници прилепи или представители на семейство Китови. От години обаче има наблюдения, че някои от незрящите хора имат способността да се ориентират по-добре като потропват с върха на бастунчето си или издават леки щракащи звуци с език. Но досега тези наблюдения не бяха проверявани експериментално.

Резултатите от експеримента сочат, че всички участници, без значение на това дали имат нормално или увредено зрение, или дали са стари, или млади, чувствително са подобрили способността си да се ориентират, интерпретирайки отраженията на издаваните от тях звуци. За целта мозъците им използват онази част, който при нормални условия отговаря за обработката на зрителната информация. Както се оказва – мозъкът е достатъчно пластичен и с подходящи тренировки може да бъде „преокабелен“.

Експериментът е с прекалено малък обхват, за да се правят генерални изводи от него. Но е добра отправна точка за бъдещи изследвания в тази област, които може да доведат до осъвременени политики по отношение на това, какви помощни обучения могат да получават хората с различна степен на увреждане на зрението.

Източник: Human click-based echolocation: Effects of blindness and age, and real-life implications in a 10-week training program; Liam J. Norman ,
Caitlin Dodsworth, Denise Foresteire, Lore Thaler; Published: June 2, 2021; https://doi.org/10.1371/journal.pone.0252330

Снимка: peter lowe | Flickr