Изключително сложно изчисление, за решаването на което на мощен настолен компютър доскоро щяха да са му необходими 20 години, вече може да бъде решено за само един час от обикновен лаптоп.

Международен екип учени, начело с ръководител от Техническия Университет Чалмерс, Швеция, разработиха изцяло нов метод за светкавично бързо изчисляване свойствата на атомните ядра. Той може да даде възможност за опознаването на квантовите свойства на бурно реагиращата материя в лицето на атомни ядра, както и да намери приложение в други области на науката.

Новият метод е основан на концепция, наречена емулация, при която вместо да се прави дълго и сложно изчисление, се прави приблизително изчисление на база на което се получава голямата картина. Донякъде това напомня на част от алгоритмите, използвани при машинното обучение, но не е пълен аналог. Крайните резултати постигат около 99% от точността на тези, получени чрез многократно по-дългите изчисления.

Макар на пръв поглед подобен научен пробив да изглежда откъснат от ежедневната реалност, той всъщност е ключов за по-пълно разбиране на самото съществуване и взаимодействие на видимата материя. Протоните и неутроните във всеки един атом се държат от т. нар силно ядрено взаимодействие – едно от четирите фундаментални взаимодействия между елементарните частици и телата, които те изграждат. Ето защо всяка възможност по-бързо да стигнем и да разгадаем тайните на една от основите на материалния свят, е значимо научно постижение.

Източници: „Eigenvector continuation as an efficient and accurate emulator for uncertainty quantification“, published in Physics Letters B, written by Sebastian König, Andreas Ekström, Kai Hebeler, Dean Lee and Achim Schwenk. The researchers are active at North Carolina State University, USA, Chalmers University of Technology, Darmstadt University of Technology, Germany and Michigan State University, USA.; „Global Sensitivity Analysis of Bulk Properties of an Atomic Nucleus“, published in Physical Review Letters, written by Andreas Ekström, Chalmers, and Gaute Hagen, Oak Ridge National Laboratory, USA.