Учени постигнаха пробив в разбирането на произхода и еволюционната история на пеперудите. Създавайки най-голямото дърво на живота на пеперудите, използвайки ДНК от над 2000 вида, те успяха да проследят движението и хранителните им навици през цялата им еволюционна история.

За да създадат цялостното дърво на живота на пеперудите, учените са използвали както вкаменелости така и данни за разпространението на съвременните пеперуди и растенията-гостоприемници, от които те зависят. Анализът разкрива динамична история на бърза диверсификация и забележително разпръскване из континентите.

Изследването подчертава, че пеперудите са се появили в централната и западната част на Северна Америка преди около 100 милиона години. След това те се разпространяват в Югоизточна Азия, Близкия изток, Източна Африка и Индия. Най-изненадващото откритие било наличието на пеперуди в Австралия, която по онова време все още била свързана с Антарктида. Това предполага, че пеперудите може да са преминали през северния край на Антарктида в Австралия, когато глобалните температури са били по-високи. Последният континент, на който красивите летящи насекоми са се установили, е бил Европа, с почти 45 милиона години закъснение. Точните причини за това забавяне не са ясни, но това обяснява защо и в наши дни Европа като цяло има много по-малко разнообразие на пеперуди, а местните видове обикновено се срещат и по другите континенти.

С разпространението на пеперудите те формират уникални връзки със своите растителни гостоприемници. Изследването е установило, че бобовите растения са били първите, с които пеперудите са се свързали трайно.

Новото проучване на историята на произхода на пеперудите дава ценни сведения за еволюционната история и сложните им взаимоотношения с растенията. То проправя пътя за по-нататъшни изследвания на диверсификацията на пеперудите и коеволюционната динамика между насекомите и цъфтящите растения.

Източник: Kawahara, A.Y., Storer, C., Carvalho, A.P.S. et al.; A global phylogeny of butterflies reveals their evolutionary history, ancestral hosts and biogeographic origins; https://doi.org/10.1038/s41559-023-02041-9