Според ново проучване, извършено от учени от САЩ, хората, които оспорват основни научни истини, като например климатичните промени, ваксините или Големия взрив, обикновено надценяват познанията си по същите тези въпроси.

В рамките на проучване на участниците са зададени редица фактологични въпроси. Онези от тях, които са отговорили правилно на по-голям брой от тях, като цяло са били по-склонни да се съгласят с научния консенсус по повечето от разглежданите теми. От своя страна, отговорилите неправилно на много фактологични въпроси, обикновено са смятали, че разбират добре разглежданите научни теми и много по-често не са били съгласни с тях.

Например много от тези, които през юли 2020 г. са заявили, че „със сигурност няма да си поставят ваксина“, са отговорили неправилно на въпроси за това как се разпространяват вирусите и как действат ваксините, но след това са заявили, че смятат, че имат „задълбочено разбиране“ за това как ще действа ваксината COVID-19.

Изследването хвърля светлина върху това, защо някои широки образователни кампании, свързани с важни научни области, имащи пряко отношение върху ежедневния ни живот, невинаги са успешни, въпреки подчертано фактологичния си подход и лесния достъп до подробна информация.

„Тъжен факт е, че обществото ни се върна към епоха, в която усещането на много хора за това кое е вярно се ръководи повече от убежденията на хората около тях, отколкото от упоритата работа на учените, които използват доказателства, за да проверят своите хипотези“, казва Стивън Сломан, съавтор на изследването и професор по когнитивни, лингвистични и психологически науки в университета Браун.

Никой не обича да му казват, че е невежа по какъвто и да било въпрос, но може би осъзнаването на това, че всеки от нас е такъв в немалко области, е първата стъпка към това да изградим у себе си способността да можем безпристрастно да приемаме проверените факти и произтичащите от тях научни истини, дори те да не съвпадат с досегашните ни знания или убеждения…

Източник: Science Advances