Заплаха ли е Големият ускорител на частици?


Идните дни Големият ускорител на частици (Голям адронен ускорител – LHC) в CERN ще заработи отново. Този път с непостигана досега мощност.

Очакванията са, че огромното 27-километрово научно съоръжение ще може да ускори протон до енергия от порядъка на 14 TeV или 14 трилиона електрон волта.

Един електронволт е енергията, получена от електрона при преминаването му във вакуум през точки с потенциална разлика 1 V. 14 TeV са огромна енергия. Всъщност енергията е достатъчно голяма, за да могат в процеса на работа да се появят микроскопични черни дупки. Но дали това означава, че след няколко дни, ако възникне подобен феномен, Земята ще бъде обречена? За щастие – не. Можете да спите спокойно. Причината за липсата на опасност е проста.

Всички са чували за Стивън Хокинг – един от най-гениалните учени, с огромен принос във физиката. Един от най-важните му трудове, е свързан именно с черните дупки и по-специално с т. нар. излъчване на Хокинг. Причината то да носи името му,  не е случайна – именно Хокинг първи показва, че всяка черна дупка… не е съвсем черна, а от нея се излъчват различни елементарни частици, макар и в много малко количество спрямо общата ѝ маса. Така, с течение на времето, черната дупка бавно, но сигурно, се изпарява. За големите черни дупки това означава, че ще просъществуват почти безкрайно – от порядъка на много трилиони години.

С оглед на горното, нека сега да се върнем към микроскопичните черни дупки, които може да възникнат в процеса на работа на LHC. Тъй като размерите им биха били на ниво елементарни частици, това означава че Хокинговото лъчение ще им оказва много по-бързо въздействие. Толкова бързо, че почти веднага след възникването си, те просто… ще се изпарят.

Колкото до 14 TeV – може да звучи ужасно много и наистина е повече, отколкото учените досега са постигали. Но… е нищо, пред онова, с което ни бомбардира природата във всеки миг. Става дума за т. нар. космически лъчи – поток от елементарни частици и ядра на химически елементи, които навлизат в земната атмосфера от космическото пространство. Произходът им по всяка вероятност е от активни галактически ядра или останки от свръхнови. Тяхната енергия е многократно по-голяма от тази, която ще бъде постигната в LHC. Колко по-голяма? Много! През 1991 е засечен най-мощният до момента космически лъч, чиято енергия е била… 400 МИЛИОНА трилиона електронволта! И сме оцелели. Ще оцелеем и след пускането на LHC. И ще разгадаем още от тайните на природата.

Снимка: Wikipedia.

Facebook Коментари

© 2015-2019
zanaukata.eu
Хостинг Партньор

Харесайте ни във Facebook!


Затвори