Ново изследване разкрива, че преди изчезването си неандерталците са преживели сериозен демографски срив, при който в Европа оцелява само една генетична линия, разпространила се впоследствие из целия континент.

Проучването анализира митохондриална ДНК от неандерталци. Митохондриалната ДНК се предава по майчина линия и е ценен инструмент за проследяване на древни популации.

Резултатите показват, че до преди около 65 000 години в Европа са съществували няколко различни генетични линии на неандерталците. След този период всички те изчезват, заменени от една-единствена линия, произхождаща от югозападна Франция. Тези „късни неандерталци“ впоследствие се разселват из континента.

Учените свързват тази трансформация с тежки климатични промени. Около 75 000 години ледниците започват да доминират в Европа, което вероятно в голяма степен унищожава северните популации. Оцелелите групи в по-благоприятни райони се разширяват и заемат освободените територии.

Но този процес има цена. Новата популация показва значително по-ниско генетично разнообразие — явление, известно като „генетично обедняване“. И преди около 42 000 години това разнообразие достига критично ниски нива.

Според изследователите именно тази генетична уязвимост може да е направила неандерталците по-чувствителни към климатични промени, болести и други неблагоприятни фактори, допринасяйки за окончателното им изчезване.

Интересното е, че въпреки генетичната сходност, археологическите находки показват културно разнообразие. Това подсказва, че отделните групи в голяма степен са били изолирани една от друга, развивайки собствени традиции и технологии.

Източник: D. Massilani, S. Peyrégne, L.N.M. Iasi, C. de Filippo, F. Mafessoni, A. Bossoms Mesa, A.P. Sümer, Y. Swiel, D. Popli, S. Silverman, M.J. Boyle, M.B. Kozlikin, M.V. Shunkov, A.P. Derevianko, T. Higham, K. Douka, M. Meyer, H. Zeberg, J. Kelso, & S. Pääbo, A high-coverage Neandertal genome from the Altai Mountains reveals population structure among Neandertals, Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A. 123 (13) e2534576123, https://doi.org/10.1073/pnas.2534576123 (2026).