Учени направиха важна крачка към една идея, която досега изглеждаше като чиста научна фантастика – възстановяване на мозъчната функция след дълбоко замразяване. В ново изследване германски изследователи успяха да възстановят част от активността в мозъчна тъкан от мишки след криогенно съхранение.

Досега учените знаеха, че невронната тъкан може да оцелее на клетъчно ниво след замразяване и размразяване. Въпреки това пълното възстановяване на ключови процеси като невронна активност, клетъчен метаболизъм и мозъчна пластичност оставаше невъзможно.

В новото изследване екипът е използвал техника, наречена витрификация – метод на криоконсервация без образуване на лед. При него тъканта се охлажда толкова бързо, че молекулите „замръзват“ в стъклоподобно състояние, без да се образуват ледени кристали. Това е важно, защото именно ледените кристали обикновено увреждат фината структура на мозъчната тъкан.

В експеримента учените са работили с тънки срезове от миши мозъци, включващи хипокампуса – ключова област за паметта и пространствената ориентация. Тъканта е обработена със защитни химикали, след което е замразена с течен азот при −196 °C и съхранявана при −150 °C за период от 10 минути до 7 дни.

След размразяване изследователите установяват, че клетъчните мембрани и синапсите остават непокътнати. Митохондриалната активност също показва, че клетките са запазили метаболитната си функция. Електрическите записи разкриват, че невроните реагират на стимули почти нормално.

Според авторите изследването може да помогне в бъдеще за защита на мозъка при тежки травми или заболявания, както и за създаване на банки за съхранение на органи. Въпреки това идеята за дългосрочно замразяване и „събуждане“ на цели организми остава далеч от практическата реалност.

Източник: A. German, E.Y. Akdaş, C. Flügel-Koch, E. Erterek, R. Frischknecht, A. Fejtova, J. Winkler, C. Alzheimer, & F. Zheng, Functional recovery of the adult murine hippocampus after cryopreservation by vitrification, Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A. 123 (10) e2516848123, https://doi.org/10.1073/pnas.2516848123 (2026).