Нова техника за 3D печат на сгради обещава бързо създаване, без нужда от цимент
Учени от Швейцарският федерален технологичен институт в Цюрих разработиха новаторска техника за 3D печат, която може да революционизира устойчивото строителство. Технологията, наречена „ударно печатане“, позволява бързото изграждане на структури от материали на земна основа, без необходимост от цимент.
Този иновативен метод използва смес от изкопни материали, глина и тиня – изобилни и евтини ресурси, лесно достъпни на местно ниво. Това не само намалява въглеродния отпечатък, свързан с традиционното строителство, но също така предлага по-устойчива алтернатива на строителните техники, базирани на цимент.
В основата на тази технология е роботизирана система, която прецизно изстрелва земния материал отгоре, като постепенно изгражда стените слой по слой. Ударното поставяне на материала върху повърхността води до свързване с минимална нужда от добавки, образувайки здрава структура.
За разлика от традиционните техники за строителство с пръст, които често са трудоемки и отнемащи време, печатането с ударно налягане предлага няколко ключови предимства:
1. Скорост: Процесът е значително по-бърз от традиционните методи.
2. Рентабилност: Намалените разходи за труд и материали го правят по-рентабилен.
3. Гъвкавост: Роботизираната система позволява повече свобода и прецизност при проектирането.
Освен това, за разлика от 3D печата с бетон, който изисква паузи за втвърдяване на материала, ударният печат е непрекъснат процес. Това допълнително подобрява скоростта и ефективността на строителството.
Това нововъведение има потенциала да трансформира строителната индустрия, особено в райони, където устойчивите и достъпни жилища са силно желани. Изследователският екип продължава да оптимизира процеса, като тества различни състави на материали и конструктивни решения. С напредването на технологията ударното печатане може да играе решаваща роля за справяне с глобалните предизвикателства на жилищното настаняване, като същевременно минимизира въздействието върху околната среда.
Източник и снимка: ETH Zurich