В хода на развитие на човешката история сме постигнали опитомяването на множество животински видове. Но може би преди всички тях… сме започнали със самите себе си! Такава теория възниква след публикуването на ново изследване, разглеждащо любопитни генетични характеристики на древните и на съвременните хора.

Опитомяването включва голям набор от различни генетични промени, възникващи в хода да отглеждането на даден вид. Повечето от тях са свързани с това животното да бъде по-малко агресивно и по-дружелюбно. Това води до промени, които са и физически забележими — по-малки зъби, клепнали уши, къси и завъртяни опашки и други подобни.

Учените знаят, че всички гореописани промени се дължат предимно на факта, че опитомените животни имат по-малко количество определен вид стволови клетки. Тъй като съвременните хора имат видимо по-малко агресивен вид от древните си предшественици, учените насочват вниманието си към ген, наречен BAZ1B, за който е известно, че определя количеството и развитието на специфичните стволови клетки.

Повечето хора имат две копия на BAZ1B. Много от онези, които имат само едно копие, страдат от синдрома на Уилямс-Бойрен, който се характеризира с когнитивни нарушения, но и с по-малки черепи, по-нежни черти на лицето и води до необичайна дружелюбност към околните.

Учените култивират 11 линии стволови клетки, сред които има такива от хора с Уилямс-Бойрен, от здрави хора и от такива, които вместо две имат повече копия на BAZ1B. След това те използват различни техники, за да повишат или намалят активността на BAZ1B във всяка от линиите стволови клетки.

Онова, което научават, е, че всяка промяна в количеството на BAZ1B се отразява на стотици други гени, за които е известно, че имат роля при развитието на лицето и черепа.

На следващ етап учените сравняват чувствителните към BAZ1B гени при съвременните хора с тези на неандерталците и денисовите хора. Така те научават, че съвременните хора са натрупали голям брой допълнителни регулаторни мутации. Те обаче в немалка степен съвпадат с генетичната картина, характерна за опитомените от човека животни.

Всичко това кара учените да създадат теорията, че в даден момент от еволюцията си, древните хора са започнали да оформят кооперативни общества, изградени от индивиди, които са били по-малко агресивни и по-дружелюбни към себеподобните си. По този начин сме положили началото на активен подбор, насочен срещу „насилниците“ и генетичните линии, които са благоприятствали развитието им. Или с други думи — самоопитомили сме се като вид.

Най-вероятно BAZ1B е само един от важните гени, които са подпомогнали този процес и учените знаят, че сам по себе си не е достатъчен за да се създаде необорима теория. Но все пак има достатъчно доказателства в подкрепа на тази интересна идея, която дава нов поглед върху еволюционните процеси, довели хората до днешния им вид, физически и поведенчески особености.

Източник: Science Advances