Всеки, който някога се е опитвал да снима видео вървейки, е бил свидетел на накъсаното, подскачащо изображение след това. И все пак, когато разчитаме на очите си, ние не виждаме света такъв. Защо? В едно ново изследване учените имат любопитен отговор на този въпрос.

Оказва се, че мозъкът автоматично „заглажда“ постъпващата визуална информация, като създава усреднена картина от всичко, което е постъпило като зрителна информация през последните 15 секунди. По този начин ни предпазва от картина от света, която постоянно подскача, променя яркостта и фокуса си.

Този живот в „миналото“ може да обясни защо обикновено трудно забелязваме съвсем леки промени, настъпващи във времето.

Един от начините, чрез който учените демонстрират този любопитен механизъм, е създаването на видео, при което показано човешко лице незабележимо остарява. Когато е показано на участници в проведен експеримент, в края на видеото повечето от тях определят възрастта на лицето такава…, каквато е била преди около 15 секунди.

Оказва се, че решенията, които вземаме в настоящето силно зависят от това, което всъщност сме видели в миналото…

Източник: ScienceAdvances