Други бозайници, а не динозаврите са забавяли развитието на бозайниците през Мезозойската ера
През времето на царуването си динозаврите са били толкова доминиращи, че са забавили еволюционното развитие на древните бозайници с милиони години. Това е общоприетото схващане, което повечето еволюционни биолози споделяха. Поне досега. Нови открития сочат, че най-вероятно други форми на древни бозайници, а не динозаврите са спирали развитието на предците на съвременните бозайници за толкова дълго време.
Ново изследване, водено от учени от Оксфордския университет обединява различни палеонтологически доказателства, които недвусмислено показват, че през мезозойската ера всъщност е имало голямо разнообразие на различни групи бозайници. Една особено развита група от тях са били т. нар. мамалиаформи (mammaliaforms) – древни бозайници, предшестваща днешните, от своя страна наречени териани (therians).
Мамалиаформите са излезли рано на еволюционната „сцена“ и по времето на динозаврите вече са били широкоразпространени и добре приспособени към тогавашните условия. Това е направило трудно за едва прохождащите териани да заемат повече екосистеми и да се развиват с по-бързи темпове.
Така например, някои от мамалиаформите са притежавали много сходства и са имали много подобен начин на живот, като този на днешните гризачи – едни от най-успешните бозайници. Логично е да се допусне, че докато са съществували алтернативни, при това добре развити и успешни, „гризачи“, предците на днешните не са имали особени шансове за ускорено еволюционно развитие. Затова макар динозаврите по всяка вероятност да са отговорни например за липсата на едри бозайници, влиянието на мамалиаформите е било доста по-ключово.
Нещата се променят едва преди 66 милиона години, с катастрофалния сблъсък на космическо тяло със Земята, довел до измирането на повечето динозаври и голяма част от мамалиаформите. Това освобождава много ниши, които терианите постепенно запълват, увеличавайки разнообразието си.
Благодарение на изследвания като горното учените вече имат едновременно по-сложна, но и по-ясна представа за динамиката и еволюционните процеси при бозайниците, довели до днешното им господство.
Източник: Neil Brocklehurst, Elsa Panciroli, Gemma Louise Benevento, Roger B.J. Benson; Mammaliaform extinctions as a driver of the morphological radiation of Cenozoic mammals;
Current Biology; Volume 31, Issue 13, 2021, Pages 2955-2963.e4, ISSN 0960-9822, https://doi.org/10.1016/j.cub.2021.04.044.
Снимка: Prehistoricplanes