Как да спасим паразитите по света и защо това е важно
От много време насам всеобщото схващане е, че вече са ни известни повечето видове живи организми. Но има една група, за която знаем учудващо малко – паразитите. А сега учени призовават, че е важно да им обърнем повече внимание и да запазим биоразнообразието им, преди да е станало късно, и да изчезнат, повличайки след себе си цели екосистеми.
Паразитите може да пораждат неприятни асоциации (немалко пъти – заслужено!), но това не намалява важността им за екосистемите. Така например, наличието на паразити в някои риби променя действието на мозъка им по начин, който ги прави многократно по-уязвими за хищните птици. В такива случаи е лесно да се види значението им – липсата на паразити директно ще доведе до намаляване на успешния улов, което неминуемо ще даде отражение върху птичите популации.
Понастоящем са известни едва около 10% от предполагаемия общ брой видове паразити по света (от тях едва 4% могат да заразяват хората). Това е много малка част, но дори тя е достатъчна, за да разтревожи биолозите, следящи запазването на биологичното разнообразие. Защото, също като приемниците си, паразитите са уязвими и могат да бъдат застрашени от изчезване.
За да не се случи това, биолози от САЩ предлагат план от различни мерки, чрез които биологичното разнообразие на паразитите да бъде съхранено. Мерките са свързани с увеличаване на събираните данни за тези организми и описване поне на 50% от тях в рамките на следващото десетилетие; оценка на това доколко са застрашени едни или други видове и предприемането на конкретни действия, включително нормативни, с които да бъдат защитени; по-широко включване на знанията за паразитите в рамките на различни образователни програми и др. подобни.
Всеки жив организъм е важен. А когато става дума за огромен брой организми, които дори не са достатъчно изучени, е важно да се вземат навременни мерки, преди да стане късно.
Източник: A global parasite conservation plan, Biological Conservation, 2020, 108596, ISSN 0006-3207, https://doi.org/10.1016/j.biocon.2020.108596