Австралийски астрономи откриха звезда на възраст почти колкото самата Вселена.

Звездата, каталогизирана под името SMSS J160540.18–144323.1, е от типа Червен гигант  и се намира на около 35 000 светлинни години от нас.

Учените са измерили, че съдържанието на желязо в нея е най-ниското, засичано в която и да е звезда. А това означава, че са открили звезда, която се е родила астрономически скоро след възникването на Вселената преди около 13,8 милиарда години. Съдържанието на желязо в нея е 1,5 милиона пъти по-малко от това в Слънцето.

Най-ранните звезди не са имали никакво метално съдържание. Те са били изградени предимно от водород и хелий. Благодарение на протичащия ядрен синтез във вътрешността им, по-масивните от тях са образували и по-тежки елементи, сред които силиций и желязо. В края на живота си, завършващ с впечатляваща експлозия, синтезираните до този момент елементи се разпръскват във Вселената. При образуването си новите звезди улавят част от тези елементи. Използвайки спектрален анализ, учените могат да установят какво е съдържанието на един или друг елемент в дадена звезда, което от своя страна им подсказва за нейната възраст. Така например, анализирайки състава на нашето Слънце, те с висока степен на сигурност могат да знаят, че е родено около 100 поколения след Големия взрив.

Откриването на древни звезди като SMSS J160540.18–144323.1, е изключително голям късмет за астрономите. Чрез изучаването им, те могат да научат повече за условията и еволюцията на най-ранната Вселена.

Източник:T Nordlander, M S Bessell, G S Da Costa, A D Mackey, M Asplund, A R Casey, A Chiti, R Ezzeddine, A Frebel, K Lind, A F Marino, S J Murphy, J E Norris, B P Schmidt, D Yong, The lowest detected stellar Fe abundance: the halo star SMSS J160540.18−144323.1, Monthly Notices of the Royal Astronomical Society: Letters, Volume 488, Issue 1, September 2019, Pages L109–L113, https://doi.org/10.1093/mnrasl/slz109

Снимка: Wise, Abel, Kaehler (KIPAC/SLAC)