Според Общата теория на относителността на Айнщайн, която се явява основата на съвременните научни разбирания за гравитацията и времето, всяко въртящо се тяло завлича след себе си част от самата тъкан на пространство-времето.

В ежедневието подобно проявление не може да бъде усетено, поради факта, че това усукване е с изключително малка стойност и е трудно доловимо дори за най-прецизните инструменти. Вселената обаче съдържа обекти, които позволяват на учените да наблюдават този процес в много по-големи мащаби. И точно това направиха те, наблюдавайки двойка компактни звезди, обикалящи една около друга с огромна скорост.

Едната от звездите е от типа, познат като бяло джудже – остатъчното ядро на умряла звезда, която е била с пъти по-масивна от Слънцето, но вече е изчерпала водорода, поддържащ ядрения синтез. Това което остава е обект с размер колкото Земята, но стотици хиляди пъти по-тежък и въртящ се около оста си със скорост 1-2 пъти в минута.

Другата звезда е дори по-странна. Тя е от типа, наричан пулсар – звезда, изградена не от атоми, а от неутрони, които са толкова плътно един до друг, че я правят невъобразимо тежка. Този тип звезди обекти могат да се въртят около оста си с главозамайващи скорости, достигащи до 716 оборота в минута! Въпросният пулсар се върти около оста си със скорост от 150 пъти в минути.

Взаимодействайки си тези два космически обекта усукват около себе си тъканта на пространство-времето със сила 100 милиона пъти по-голяма от усукването, което би могло да бъде измерено, ако наблюдаваме собствената ни планета.

С помощта на това наблюдение, учените за пореден път на практика проверяват и потвърждават Общата теория на относителността.

Източник: Science

Снимка: Mark Myers/OzGrav ARC Centre of Excellence