Между 2015  и 2016 г. американският космонавт Скот Кели прекара 340 дни в космоса, на борда на Международната космическа станция. Любопитното за неговия престой, е, че на Земята има идентичен брат-близнак, Марк Кели, също работещ  в NASA. Този факт даде възможност на учените да направят много точни генетични изследвания и като сравнят ДНК на двамата братя, да установят как продължителното излагане на безтегловност и на космически лъчения влияят на човешкия организъм.

Първите резултати излязоха още през 2016-2017 г. и сочеха, че едногодишният престой на Скот Кели в космоса е променил генната експресия на организма му – начина, по който гените действат в клетките – спрямо тази на неговия брат, с цели 7%! Оттогава учените работеха по съставяне на пълна картина на промените и последствията, които може да има дългосрочния престой в космоса върху човешкия организъм. И най-сетне резултатите са готови. И те, както често се оказва в науката, са неочаквани и изненадващи!

За начало – изглежда хората, надяващи се, че един ден ще летим надалеч в космоса, ги очакват добри новини!

Изследванията показват, че въпреки немалкото промени, предизвикани от липсата на гравитация, космическите лъчения и други, уникални за космоса фактори, човешкия организъм разполага с невероятна пластичност и способност да се приспособи дори към такива, буквално неземни, условия.

Изненадващ резултат е, че за времето на престой в космоса, дължината теломерите на Скот Кели не е намаляла, каквито са били очакванията…, а всъщност се е увеличила с почти 15%! Дължината им е сред основните маркери, които се наблюдават при всяко по-задълбочено изследване върху здравето, настъпването на старостта и продължителността на живота.

Теломерите са един вид защитно покритие на хромозомите – нишките на ДНК. Те имат определена дължина, която с всяко делене на клетката намалява безвъзвратно. С времето идва момент, в който теломерите изтъняват критично. Когато този момент настъпи, клетката престава да се дели и след това умира – идва старостта.

Увеличената дължина на теломерите, под въздействие на космическия престой определено озадачава учените. Но това не означава, че тази почти година престой в космоса е нов начин за връщане на младостта. Обратно на Земята, теломерите на Кели в рамките на няколко месеца са се върнали към обичайната за годините му дължина.

Макар все още да има неясноти, важен резултат от изследването е знанието, че продължителния престой в космоса може да бъде понесен от човешкия организъм и то, както изглежда, без това непременно да има негативни последствия. Нещо, което определено ще бъде от полза да се знае, когато се планират дългосрочни космически мисии.

Източник: Science

Снимка: NASA | Image edited by MIT Technology Review