Изследователи Федералният технологичен институт – Цюрих, Швейцария, откриха начин да съхраняват информация под формата на ДНК, по този начин запазвайки я почти вечно.

Съвременните носители на информация имат относително краткотраен живот и съхраняването на постоянно увеличаващия се обем от данни, се превръща във все по-сериозен проблем. В опит да го разрешат, учените се обърнаха към природата.

ДНК поначало е ефикасно решение за съхранение на големи обеми от информация. Но не е идеалното решение. В процеса на съхранение възникват грешки, било то поради деградация от химическо естествено или заради грешно подреждане на компонентите на ДНК. Учените считат, че могат да дадат своя принос в това отношение.

При тяхното решение за съхранение на информация, те първо я кодират в ДНК, след това поставят носителя на информация в силиций. По този начин те изолират ДНК от околната среда и вредното ѝ влияние. Може да се каже, че те създават един вид „изкуствена вкаменелост“ – фрагментите от ДНК, намирани в различни вкаменелости могат да се съхраняват за изключително големи периоди от време.

В допълнение към създаването на така защитената ДНК, учените са създали и специален алгоритъм, който се грижи за корекция на появилите се грешки.

При използваната технология, ДНК се съхранява в миниатюрни стъклени сферички с диаметър от около 150 нанометра. След това така съхранената информация е подложена на различни тестове, симулиращи въздействието, което големи периоди от време биха оказали върху носителя на информация. Тестовете дават основания на учените да смятат, че така създадената система за съхранение на данни, може да издържи 1 милион години и дори повече. Когато информацията трябва да бъде извлечена, сферите с ДНК се поставят във флуориден разтвор, който разтвор, който разтваря стъклото и дава достъп до съхранената информация.

Източник: http://www.eurekalert.org/pub_releases/2015-02/ez-dfe021215.php

Снимка: Philipp Stoussel/Copyright ETH Zurich