Живеем във все по-технологичен свят, в който връзката ни с технологиите се задълбочава. Компютри, телефони, телевизори, умни дрехи, мебели, автомобили, битови електроуреди и дори спални, и осветителни тела – всичко това все по-неделима част от ежедневието ни.

Много от хората виждат предимствата, които технологиите ни носят – правят живота по-лесен, дават достъп до повече блага и като цяло осигуряват условия, които само  до преди 100 години са били немислими дори и за най-заможните по онова време хора.

Но има и хора, които виждат в технологиите заплаха. Заплаха за традиционния си начин на живот, откъсване от природата, намаляване на естествените ни способности за оцеляване и още, и още. Прави ли са? Нека поумуваме…

Използването на инструменти и технологии не е запазена територия само за човека. Много видове птици използват различни груби инструменти  (напр. различни заострени и извити пръчки), за да уловят по-лесно храната си или да достигнат до сърцевината на ядките. Някои от птиците полагат и целенасочени усилия в изработката на инструментите си. И не са само птиците – освен сред различни видове маймуни (някои от които си правят копия за риболов!), различни инструменти се използват и от други животни, като например слонове и някои главоноги мекотели. Бобрите пък правят едни от най-сложните конструкции в природата и усилията по изглаждането им и са свързани с внимателен подбор на материали, обработката им и последващо строителство… Може да се каже, че използването на технологии дава еволюционно предимство на организмите. Те им помагат да се адаптират по-добре и по-бързо за оцеляване в динамична, променяща се среда, без да е необходимо да минават еони от време, докато еволюцията промени телата им съобразно новите условия.

Човекът, като вид, може да не е уникален по отношение на това, че използва технологии, за да си осигури еволюционно предимство, но е уникален по отношение на степента, в която разчита на тях.

От моментът, в който сме започнали да разчитаме технологиите и инструментите, ние сме ускорили неимоверно еволюцията и промените в телата си. Достатъчно е да обърнем поглед назад и да проследим развитието на предците ни през последните няколко милиона години. Веднага е видно как от груби, примитивни, силни същества, с ограничени умствени способности, но пък пригодени да се борят със зъби и нокти за оцеляването си, сме достигнали до днешния си вид. Големите зъби и масивните челюсти са станали ненужни и по този начин са освободили повече място в черепа за развитие на мозъка. Олекотеният череп е променил леко центъра на тежестта, станало е по-лесно да се изправим на два крака и да изминаваме все по-дълги разстояния така. Казано простичко – пръчката, която наш далечен потомък е сграбчил, е причината днес да бъдем това, което сме. Защото благодарение на нея е отпаднала нуждата да имаме много силни мускули, големи зъби или остри нокти. Тя ги е заместила, при това повече от успешно – когато се счупи, не е необходимо да губим време докато телата ни се възстановят… просто вземаме следващия инструмент.

Технологията е, образно казано, част от нашето ДНК. Дори противниците на използването ѝ… също я използват ужасно много в ежедневието, просто използват малко по-стара и вече сляла се с нас технология! Дрехите са технология; готвенето на храната е технология; осигуряването на чиста питейна вода е технология;  използването на брадва за цепенето на дърва в идиличната провинция е технология; запаления огън в камината е технология; дъхавия селски хляб е технология…

Най-съвременните технологии не са нищо повече от усъвършенстван вариант на същите стари инструменти, които използваме от милиони години – те просто са станали по-добри. Използването на телефоните и Интернет ни позволява да комуникираме по-бързо и по-надалеч откогато и да било; потапянето във виртуални светове ни позволява по безопасен начин да изпитаме реакциите си в условията на нова, непозната и опасна среда; все по-широкото използване на машини, които вършат човешката работа, ни позволява да премахнем поне част от непосредствените грижи за осигуряване на прехрана и нормални условия за живот и да използваме времето за интелектуално развитие…

Склонността да използваме технология и да разчитаме в толкова голяма степен на нея, е може би ключовото ни еволюционно предимство спрямо всички останали видове. Без нея едва ли бихме се изправили, едва ли ръцете ни биха станали толкова изкусни в боравенето с предмети, а мозъците толкова развити и способни на абстрактно мислене. В средно- и дългосрочен план вероятно ще постигнем още по-пълно сливане с технологията  – напредването на биониката и нанотехнологиите имат потенциала да променят развитието на вида ни по начини, непознати в природата…

Ако сте противник на все по-широкото използване на технологиите, замислете се следното: Поставете се на най-хубавия безлюден остров, който можете да си представите. Без дрехи, без вода, без храна, без сечива, без правото да се прибягва до никаква технология – остри камъни, тояги, растителни върви, огън, готвене, каквото и да е – само разчитайки на двете си ръце, силата, зъбите и ноктите си. И се опитайте да оцелете.. Не е необходимо да го правите наистина, нали? Отсега знаете отговора – няма да оцелеете дълго. А дори да го сторите, всеки ден ще бъде непосилна борба за оцеляване.

Ако искаме не само да оцелеем, но и да постигнем устойчиво развитие като вид, то използването на технологията е от ключово значение.  То е нашият билет към бъдещето.