Теоретични физици потвърдиха нещо, което биолозите подозират от години – че за това кои сме ние има значение не само информацията, кодирана в самата ДНК молекула, но и начина, по който молекулата е сгъната. Сега физиците най-сетне успяха да демонстрират, че информацията, скрита в различните начини на сгъване, също има значение за еволюционното развитие.

Всеки е запознат с двойната спирала на ДНК, кодираща генетичната информация благодарение на четири „строителни блокчета“: Аденин, Тимин, Гуанин и Цитозин. Подредбата на тези „блокчета“ определя какви протеини ще се създадат в клетките. Но, както се оказва, това е само част от информацията, необходима за голямото биологично разнообразие. Останалата част от нея се съхранява в начина, по който всяка клетка, съдържаща около 2 метра ДНК, я навива около белтъчно телце, в това, което познаваме като нуклеозома.

Изследванията на различни видове мая и провеждането последващи симулации от страна на физици от Лайденския университет в Холандия, показват, че опаковането на ДНК упражнява контрол върху това, кои гени се „четат“ от останалата част от клетката. Гените, падащи от вътрешната страна на сгънатата ДНК няма да се проявят като протеини. За разлика от тези, падащи се от външната страна, които ще сторят точно това.

Откритието обяснява защо е възможно различни клетки да имат една и съща ДНК, която обаче да води да различни функции.

Още една частица от пъзела на живота намери своето място!

Източник: http://www.physics.leidenuniv.nl