Очите ни са невероятно сложен и будещ възхищение орган с изключителна ефективност. Поради своята сложност те понякога са предизвиквали съмнение сред определени, най-често религиозно настроени хора относно възможността те да са резултат от еволюционните процеси, описани от Дарвин. Според тях подобна сложност не може да бъде постигната чрез различни мутации в процеса на еволюцията, а изисква наличието на „творец“ или „създател“ с безгранична мощ и креативност, който да ги е създал. И все пак истината е, че именно еволюцията е довела, стъпка по стъпка, до очите, с които днес възприемаме заобикалящия ни свят. Учените чрез неуморния си труд вече имат пълна яснота за процеса на възникване и усъвършенстване на окото.

Всичко започнало преди около 500 милиона години, когато при някои едноклетъчни организми като евглената се появило светлочувствително петно по телата им. Това били просто струпани светлочувствителни протеини, но достатъчни, за да може организмът да усети къде е светлината и следователно – храната.

На по-късен етап при един плосък червей, наречен планария, тези светлочувствителни петна претърпели подобрение. Те вече не били просто разположени по тялото, а се намирали в леко извит навътре участък. Това позволило по-прецизно определяне на посоката, от която идва светлината.

Изминали милиони години. Постепенно тези обособени органи започнали да потъват все по-навътре в тялото. Докато накрая останал само мъничък отвор. Това довело до драстично подобряване на отчетливостта на изображението и в голяма степен елиминирало изкривяването на образа.

В даден момент от еволюцията пред тесния отвор се появила „леща“. Първоначално това бил прост слой прозрачни клетки, защитаващи вътрешността от външната среда. Веднъж затворено, окото продължило развитието си. Първо, вътрешността му се запълнила с течност, което подобрило светлочувствителността му.

Еволюцията продължила и довела до появата на кристаловидна структура точно зад лещата, която се оказала чудесно средство за прецизно фокусиране на постъпващата светлина върху малка област от ретината. Това по-късно се превърнало в ириса. Бил необходим и „пълнеж“, който да поддържа тази по-сложна структура стабилна, и с течение на времето бялата топка, известна като склера, придобила все по-завършен вид.

Паралелно с развитието на окото през последните 500 милиона години еволюирала и частта от мозъка, отговорна за обработката на постъпващата визуална информация.

Ето така, не чрез божествено сътворение, а чрез половин милиард години упорито еволюционно търсене и мутации, ние днес можем широко да отворим очи и да се насладим на красивия свят, който ни заобикаля!

Източник: http://ed.ted.com/lessons/the-evolution-of-the-human-eye-joshua-harvey

Снимка: Wikipedia