Черните дупки – истински космически чудовища, образували след гравитационния колапс на масивни звезди – са всеизвестни с ненаситния си апетит да „изяждат“ още и още от нормалното космическо пространство в близост до себе си. Дори светлината не може да ги напусне. И все пак, както се оказва, дори те имат предел, след който нарастването им повече или по-малко спира.

В центровете на повечето галактики, включително и в центъра на нашата, има масивни черни дупки. Около тях се формират големи облаци от космически газ, които постоянно захранват черната дупка. Но когато тя стане твърде голяма, въздействието ѝ върху образувалия се около нея диск от космически газ може да доведе до пълното му разрушаване. А това би лишило черната дупка от източник на нова материя за поглъщане, което ефективно ще доведе до спиране на растежа ѝ.

Учени от Лестърският университет са изчислили колко трябва да е масивна една черна дупка, за да се случи това. Според изчисленията им, тя трябва да притежава еквивалентната маса на 50 милиарда звезди като нашето Слънце!

Това научно предвиждане засега е в унисон с наблюденията на черни дупки (всъщност на регионите около тях, тъй като самата черна дупка не може да бъде наблюдава), при които най-масивната черна дупка, засичана някога, е с около 40 милиарда слънчеви маси. Това е истинско космическо чудовище, което не се среща често. За сравнение – черната дупка в нашата галактика, е с „едва“ 4 милиона слънчеви маси.

Източник: http://arxiv.org/abs/1511.08502

Снимка: Wikipedia