Британски изследователи откриха доказателства, че депресията не само влияе на мозъка ни, но има силата да промени и нашата ДНК и енергийните потребности на клетките ни.

Те са провели изследване, обхванало геномите на над 11 500 жени. Първоначалната му цел е била да открие дали има гени, които може да са важни за възникването на депресия. Вместо това обаче, те с изненада открили, че страдащите от депресия имат ясно изразени промени в метаболизма на клетъчно ниво, предизвикани от това състояние.

Данните показват, че жените, имащи депресия, свързана със стрес – например преживяването на някаква беда в по-ранен етап от живота си, имат по-голямо количество митохондриална ДНК. Митохондриите са енергийните централи на клетките и поради това учените предполагат, че очевидно депресията е повишила енергийните нужди на клетките.

Друго важно наблюдение е, че страдащите от депресия имат по-къси теломери, в сравнение със здрав човек. Теломерите са предпазни образувания в краищата на хромозомите ни, които с течение на времето се скъсяват. Когато дължината им падне под определена, стареенето на клетките се ускорява, възможността за обновяването им намалява драстично, появяват се дефекти, казано накратко – настъпва старостта. Конкретните резултати ясно показват, че депресията буквално скъсява продължителността на живота.

За да проверят наблюденията, учените са направили и тестове с мишки, които изкуствено на подложили на различни видове стрес, които при хората биха довели до депресия. Резултатите са… същите като при хората – увеличени енергийни потребности на клетките и съкращаващи се теломери.

Все пак има и добри новини. Опитите са показали, че промените, предизвикани от стреса, са обратими, поне частично. Бъдещите изследвания ще помогнат на учените още по-точно да определят основните биомаркери на стреса и начините, по които те ни въздействат.

Източник: http://www.well.ox.ac.uk/major-depression-leaves-a-metabolic-mark

Снимка: Pixabay