Преди стотици милиони години дълбоките океани на Земята били почти безжизнени. В техните студени и бедни на кислород води животът съществувал само под формата на малобройни, бавно развиващи се организми. Днес обаче тези места са дом на изумително разнообразие от видове – от гигантски китове до миниатюрни ракообразни. Как се е случила тази трансформация, разкрива ново изследване на учени от Сиракузкия университет и Университета на Вашингтон.

Според учените, океаните са се наситили с кислород преди около 390 милиона години – много по-късно, отколкото се смяташе досега. Този процес е дал началото на истинска еволюционна експлозия: животните започнали да растат по-едри, да се движат по-бързо и да развиват по-сложни стратегии за лов и защита. Появили се нови хищници и нови начини за оцеляване.

Изненадващо, двигателят на тази промяна не се криел в самия океан, а на сушата! Именно първите древни гори се оказали решаващи. Появили се малко по-рано – преди около 400 милиона години – и започнали да променят атмосферата и химическия баланс на планетата. Дърветата извличали въглеродния диоксид от въздуха, складирали въглерода в своите стъбла и корени и отделяли излишния кислород. Когато умирали, те оставяли богати на хранителни вещества почви, които се отмивали в реките и достигали океаните.

Постепенно тази комбинация от допълнителен кислород и минерали направила възможно насищането и на най-дълбоките океани. Там, където преди животът бил в застой, се появили активни хищници и цели нови екосистеми.

За да достигнат до тези изводи, учените са анализирали 97 скални проби от 5 континента, използвайки изотопи на елемента селен като индикатор за съдържанието на кислород в древните морета. Резултатите показали рязка промяна именно около 390 милиона години назад – моментът, в който океанът придобил условия, близки до днешните.

Оказва се, че тази история не е просто древна геологична глава от миналото. Днес човешката дейност – най-вече замърсяването и прекомерното наторяване – създава „мъртви зони“ в крайбрежните води по цял свят, където кислородът отново изчезва. Миналото напомня колко уязвим е балансът на живота и колко тясно е свързан той с кислорода в океана.

Източник: K. Bubphamanee, M.A. Kipp, J. Meixnerová, E.E. Stüeken, L.C. Ivany, A.J. Bartholomew, T.J. Algeo, J.J. Brocks, T.W. Dahl, J. Kinsley, F.L.H. Tissot, & R. Buick, Mid-Devonian ocean oxygenation enabled the expansion of animals into deeper-water habitats, Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A. 122 (35) e2501342122, https://doi.org/10.1073/pnas.2501342122 (2025).