В Еволюционната теория на Дарвин живота се развива благодарение на естествения отбор – процес, при който определени полезни за вида черти стават по-често срещани в поколенията, а ненужните постепенно затихват. Учени от Мичиганският щатски университет успяха да приложат подобен процес при роботи, учейки ги да извършват сложни задачи.

Използвайки подобен на естествения отбор процес, но в по-голям мащаб и с ускорени темпове, те дават възможност на изкуствените мозъци да запазят най-полезните си качества и да продължат да еволюират.

При изследването са използвани генетични алгоритми, приложени върху голяма група виртуални изкуствени мозъци, работещи по дадена задача, като например намиране изхода от лабиринт. Мозъците справили най-добре със задачата, дават „потомство“, в което полезните черти вече са предварително заложени.

Изследователите са използвали този генетичен алгоритъм върху десетки и дори стотици поколения виртуални мозъци. След това са свалили най-успешните от тях в роботи, които са изпълнили задачите в истинския свят.

Пример за една от по-сложните задачи, е условието множество машини да разгадаят и да запомнят точно в каква последователност трябва да напуснат помещение. След това те са извиквани обратно в същия или обратен ред. Задачата е трудна за тях, защото ги принуждава да развият способността да се идентифицират един друг. След като генетичният алгоритъм е изпълнен, роботите успешно решават проблема, като си разпределят роли един на друг. Учените считат, че еволюирането на изкуствените мозъци в сложни светове и принуждаването им да изграждат мислени модели за други мозъци, е най-добрия път към самоосъзнаващ се изкуствен интелект.

Източник: http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-2977612/Robots-evolve-like-HUMANS-Darwin-s-theory-natural-selection-replicated-swarm-artificially-intelligent-brains.html