От 1954 в Универститетът на Киото се провежда интересен експеримент, при който винени мушици се раждат, живеят, размножават и умират, в условията на постоянна пълна тъмнина. 1500 поколения по-късно учените решиха да изследват последното поколение „тъмни“ мушици и да ги сравнят с нормалните. Ето какво установиха…

На пръв поглед тъмната винена мушица не изглежда много по-различно от обикновената си посестрима. С изключение на малко по-дълги власинки по тялото, вероятно с цел по-добро усещане на околния свят, останалата част от нея си изглежда съвсем обикновено и би затруднила дори учените да открият разликите. Но такива има, скрити в дълбоко в гените ѝ.

След като учените правят пълно генетично сравнение на геномите на тъмна и обикновена мушица, на лице излизат немалко разлики. Оказва се, че при тъмните мушици има 84 гена, които категорично ги различават от останалите. Преобладаващата част от тях са свързани с повишената способност за излъчване и улавяне на феромони. Или казано с по-прости думи – тъмните мушици са станали по-„миризливи“.

Подобно еволюционно развитие е съвсем логично. В условията на пълна тъмнина един от сигурните начини отделните мушици да се открият една друга, е чрез химически сигнали под формата на феромони.

Интересно е, че въпреки, че са придобили нови сензорни способности, тъмните мушици не са изгубили „навици“, които са плод на милиони години еволюция. Така например, те са запазили цикъла ден/нощ по отношение на активността си. Също така, когато към тъмни мушици е насочен източник на светлина, те са реагирали и са били привлечени от него.

Удивително е да може да се наблюдава еволюцията в действие!

Източник: http://www.g3journal.org/content/6/2/365.full