Учени от Колумбийския университет обявиха, че разполагат със сериозни данни в подкрепа на откриването на първата извънслънчева луна.

Извлънслънчевите планети (тези, които кръжат около звезди, различни от нашето Слънце) вече не са нищо ново. През последните години са открити буквално хиляди такива, а дори повече очакват да бъдат потвърдени, „криейки“ се в данните на специализирани инструменти, като например телескопа Кеплер. Макар засичането им да беше и да си остава трудно, учените успяха да разработят редица иновативни техники, подпомагащи откриването им. А сега сме свидетели на следващата стъпка в технологичните ни възможности за изучаване на космоса.

При наблюдението, довело до откриването на извънслънчевата луна Kepler-1625b-i, учените са съсредоточили вниманието си върху звездна система, отдалечена на около 8 000 светлинни години от Земята.

В тази система вече има потвърдена извънслънчева планета, известна под името Kepler-1625b. Тя е газов гигант, приблизително с размерите на Юпитер и за засичането ѝ учените са използвални т. нар. транзитен метод. При него наблюдението се съсредоточава върху движението на централната звезда в системата. Когато между нея и нашата наблюдателна позиция от Земята премине достатъчно голямо тяло – напр. планета – гравитационното му въздействие върху звездата предизвиква леко отклонение в движението ѝ.

Откритието, ако бъде потвърдено с последващи независими наблюдения, наистина е впечатляващо – необходима е наистина чувствителна техника и още по-старателно наблюдение, за да може да се открие такова незначително гравитационно влияние, като това на една луна върху звезда. В конкретния случай е помогнало и това, че  самата луна е доста голяма (като за луна) – с размерите на планетата Нептун.

С всяка изминала прецизността на астрономическите инструменти става все по-голяма и така учените имат възможност в по-голяма степен да наблюдават, изучават и разберат далечни и уникални светове.

Източник: room.eu.com

Снимка: NASA, ESA, and L. Hustak (STScI)