Японски учени може би разкриха част от причините защо на някои хора им е трудно да водят разговор, докато гледат събеседника си право в очите.

В рамките на експеримент, проведен през 2016 г. учените са накарали 26 участника да играят на асоциации, като в същото време на компютърен екран пред тях са показвани човешки лица.

Част от показваните лица са били анимирани да гледат право в човека, докато други са гледали встрани. През това време хората е трябвало правят асоциации с различна степен на сложност.

Резултатите показват, че при по-лесните асоциации прекия зрителен контакт не оказва голямо значение. Но при по-трудните неизменно на хората им отнема по-дълго време да намерят думите, когато гледат човека отсреща в очите, в сравнение с когато липсва директен контакт с очите. Всичко това навежда учените на мисълта, че вероятно мозъка използва едни и същи ресурси и за двата процеса, макар привидно те да нямат връзка помежду си.

Резултатите от това изследване могат да бъдат допълнени от други изследвания, при които смущението от прекия зрителен контакт (особено по-продължителния такъв) е свързано с процес, наречен неврална адаптация – постепенната промяна на реакцията на мозъка спрямо стимул, които не се променя с времето.

Засега тези изследвания не обхващат достатъчно голям брой хора, за да се приемат за неоспорима истина. Но може би следващият път, когато събеседника ви отклони очи от вас по време на разговор, не бива да го приемате лично – той просто може да има претоварена когнитивна система.

Източник: Cognition