Един от начините за по-точно измерване на биологичната възраст, който учените все по-често използват през последните години, е чрез използването на т.нар. епигенетични часовници — съвкупност от химични промени в ДНК, които се случват естествено с напредването на възрастта. Ново проучване на изследователи от Йейл използва именно такъв подход за да провери едно отдавнашно твърдение — стресът ни състарява преждевременно.

В рамките на проучването са взели участие 444 души на възраст от 19 до 50 години. Всички те са дали кръвни проби, от които да се установят съответните промени в ДНК и са минали специализирани тестове, които да покажат нивата им на стрес, и психическата им устойчивост. Допълнително от това са отчетени и различни демографски и поведенчески фактори, след които  тютюнопушене, индекс на телесна маса, раса, и доходи.

Резултатите сочат, че хората, които изпитват хроничен стрес имат ясно изразени маркери на стареене, настъпващи по-рано спрямо същите, при хора, които не са под високи и хронични нива на стрес. Сред рисковете, които носи това, са появата на сърдечно-съдови заболявания, пристрастяване към различни субстанции, нарушения в метаболизма, диабет и др.

Изследването обаче сочи и че това е обратим процес — засилването на регулацията на емоциите и самоконтрола води до забавяне на епигенетичния часовник.

Източник: Zachary M. Harvanek et al, Psychological and biological resilience modulates the effects of stress on epigenetic aging, Translational Psychiatry (2021). DOI: 10.1038/s41398-021-01735-7