Новооткрити вкаменелости в Намибия подкрепят теорията, че първото масово измиране е причинено от „инженери на екосистемата“ – новопоявили се организми, променили средата така драстично, че условията са станали неподходящи за живота преди тях.

Преди около 540 милиона години, в краят на геоложкия период, известен като едиакарий (понякога наричан и вендски период), се случва първото масово измиране в историята на Земята. По онова време едноклетъчните организми са основните представители на живота и процъфтяват в продължение на над 3 милиарда години. Преди около 600 милиона години се появяват многоклетъчните организми. Първоначално те са мекотели водни създания, прикрепени към дъната на водоемите. Но 60 милиона години по-късно на еволюционната сцена се появяват първите животни. Те могат да се придвижват спонтанно и самостоятелно, и активно търсят храната си. Това променя живота на Земята завинаги.

Новооткрити палеонтологични находки от Намибия са запечатили част от тези отдавна отминали времена. Те показват, че еволюирайки животните, с твърдите си обвивки и възможността да се придвижват, са представлявали все по-голяма заплаха за незащитените и неподвижни мекотели. Докато накрая евентуално са довели до измирането им, правейки условията за живот негодни за неприспособените мекотели.

Макар да гледат много назад, учените считат, че могат да се направят паралели с живота днес. Понастоящем Човекът е най- значимия инженер на екосистеми. През цялото си развитие като вид ние волно или не сме оказвали все по-голямо въздействие върху околната среда и процесите, протичащи в нея. Може би си струва да обръщаме по-голямо внимание на това, какво влияние оказваме на природата. Иначе самото ни съществуване може да се окаже достатъчно за настъпването на следващото катастрофално събитие за живота на Земята…

Източник: news.vanderbilt.edu

Снимка: Simon Darroch / Vanderbilt