Очакваната продължителност на живота постоянно се увеличава в съвременния свят. На пръв поглед това означава, че човешката популация прогресивно ще остарява. Но ново изследване подсказва, че може би е време да преразгледаме начина на измерване на старостта.

Изследването е на Международния институт по приложен системен анализ (IIASA) и касае оценка за развитието на европейските популации до 2050 г.

Идеята му е, че старостта може да бъде определяна по два начина – чрез измерване на вече изживяното време или чрез измерване на това време, което остава да бъде изживяно.

Ако изберем именно оставащото време на живот като основна мярка за старостта, то тогава на бял свят излиза на пръв поглед чудният факт, че колкото по-бързо се увеличава очакваната продължителност на живота, толкова по-бавно всъщност остаряват популациите.

Това не е трудно да се осмисли, ако човек поумува малко. Ако 1800 г. очакваната средна продължителност на живота е била 37 г., то през 1900 г. вече е била 48 г., а сега – почти 80! Това означава, че ако преди 200 години един 60-65 годишен човек е бил старец, то сега той е по-скоро на средна възраст. И тази тенденция най-вероятно ще се засилва, предвид темповете на увеличаване на очакваната продължителност на живота.

Този метод на измерване старостта на популациите е интересен и с това, че е по-гъвкав и позволява по-точно да се определя старостта за различни популации. Така например, ако в една страна богатите живеят с определен брой повече години от бедните, с помощта на този метод ще може да се види, че старостта ще настъпва с години разлика, в зависимост от това към коя социална група спадат хората.

Оригиналното изследване на IIASA може да бъде намерено на адрес: http://www.iiasa.ac.at/web/home/research/researchPrograms/WorldPopulation/PublicationsMediaCoverage/ModelsData/EU_data_sheet_2014.pdf