Ново изследване, основано на писмени източници от Месопотамия, показва, че практиката на целуване в контекста на романтичната интимност датира отпреди поне 4500 години в древния Близък изток. Проучването, базирано на многобройни клинописни глинени плочки от древна Месопотамия, дава ясни примери за това, че целувката още тогава се  е смятала  за част от романтичните отношения, приятелството и семейното общуване.

Откритията показват, че целувката не е била ограничена само до един регион, а се е практикувала в много древни култури в продължение на няколко хилядолетия. Дори най-близките ни живи роднини — бонобо и шимпанзе — се целуват, което предполага, че това може да е фундаментално заложено поведение. Проучването подчертава важността на проучването на писмени източници от различни региони, за да се получи пълна представа за древните обичаи и практики.

Въпреки че целувката е играла роля в социалното и сексуалното поведение, изследователите също така предполагат за непреднамерената ѝ роля при предаването на микроорганизми. Въпреки това идеята, че целувката е играла значителна роля за разпространението на някои патогени, като например вируса на херпес симплекс тип 1 (HSV-1), остава несигурна. В някои древни медицински текстове от Месопотамия се споменава за заболяване, подобно на инфекцията с HSV-1 , но трябва да се внимава при тълкуването на тези текстове поради влиянието на културните и религиозните представи.

Интердисциплинарният подход, съчетаващ древни ДНК изследвания и исторически разработки, е от съществено значение за придобиване на допълнителна представа за социалните взаимодействия, включително за потенциалната роля на целувките при предаването на различни болести. Бъдещите проучвания могат да хвърлят повече светлина върху сложната историческа еволюция на целувката и нейното въздействие върху древните общества. Изследването подчертава значението на изучаването на писмени документи от различни региони за разкриване на тайните на нашето древно минало.

Източник: University of Copenhagen