Учени са открили най-старите вкаменелости на ихтиозавър — рибоподобно влечуго, живяло в океаните през епохата на динозаврите. Вкаменелостите са открити на Шпицберген, отдалечен арктически остров в Норвегия и датират отпреди 250 милиона години, точно след пермското масово измиране, което е унищожило по-голямата част от живота на Земята.

Вкаменелостите се състоят от 11 опашни прешлена и 15 фрагмента от кости, принадлежащи на ранен ихтиоптеригиан – група змиоркоподобни влечуги, които са били предци на по-акулоподобните ихтиозаври. Костите показват, че това животно е било високоразвито, бързо растящо, вероятно топлокръвно и напълно приспособено към живот във водата.

Откритието оспорва общоприетото схващане, че ихтиозаврите са еволюирали от сухоземни влечуги след пермското масово измиране. Вместо това то предполага, че тези водни влечуги може да са се появили преди катастрофалното събитие и да са го преживели. За да се потвърди тази хипотеза обаче, са необходими още вкаменелости.

Ихтиозаврите са били сред най-успешните морски влечуги в историята на Земята. Те са се развили в много форми и размери, като някои от тях са достигали над 20 метра дължина. По неизвестни засега причини те са изчезнали преди около 90 милиона години.

Източник: Benjamin P. Kear, Victoria S. Engelschiøn, Øyvind Hammer, Aubrey J. Roberts, Jørn H. Hurum; Earliest Triassic ichthyosaur fossils push back oceanic reptile origins;
Current Biology; Volume 33, Issue 5, 2023; https://doi.org/10.1016/j.cub.2022.12.053.