„Обратна ваксина“ показва потенциал при лечението на автоимунни заболявания
В иновативна разработка учени представиха нов подход към ваксините, като създадоха „обратна ваксина“, която избирателно потиска имунната система, вместо да я стимулира. Макар че тази иновативна ваксина засега е тествана само върху мишки, изследователите се надяват, че в крайна сметка тя може да доведе до нови методи за лечение на автоимунни заболявания, при които имунната система погрешно атакува организма.
Този забележителен пробив е постигнат чрез прилагане на обратната ваксина на мишки със състояние, подобно на множествената склероза — изтощително автоимунно заболяване, характеризиращо се с разрушаване на миелиновите обвивки — защитните обвивки около нервите в главния и гръбначния мозък.
Същността на тази уникална ваксина се състои в способността ѝ да обучи имунната система да възприема собствените тъкани на организма, особено нервите, като „безопасни“. Вместо да определя тези тъкани като чужди нашественици, които трябва да бъдат атакувани, ваксината има за цел да препрограмира имунната система да съжителства хармонично с тях.
При автоимунните заболявания имунните клетки, известни като Т-клетки, погрешно се насочват към здрави клетки, като разпознават „автоантигени“ — молекули, присъщи единствено на нормалните клетки.
За да решат този проблем, изследователите използват група специализирани клетки в черния дроб, които отговарят за представянето на антигени на Т-клетките и ги инструктират, че тези антигени са безвредни. Черният дроб е снабден с тези уникални клетки, тъй като трябва да прави разлика между вредните чужди антигени, като тези от бактериите, и безопасните такива. В проучването изследователите използват този процес, за да маркират клетките на организма като „безопасни“ от атаките на Т-клетките.
Първоначално изследователите предизвикват форма на множествена склероза при мишки, като карат Т-клетките да се насочат към специфичен антиген, открит в миелина. За да спрат тази разрушителна атака, те маркират този антиген с уникална захар, която му позволява да бъде транспортиран до черния дроб. Там обучаващите чернодробни клетки събират маркираните със захар антигени и препрограмират Т-клетките, като ги подтикват да спрат да атакуват миелина.
Този нов вид ваксини имат няколко убедителни потенциални предимства. За разлика от много конвенционални терапии за автоимунни заболявания, които оказват широкообхватно въздействие върху имунната система, тези ваксини са насочени конкретно към патогенните Т-клетки, отговорни за развитието на заболяването, което свежда до минимум възможността за поява на странични ефекти. Този целенасочен подход може да помогне да се избегнат проблеми, като например повишеният риск от инфекции, свързан със стандартните имунопотискащи лечения.
Освен това ваксините обикновено стимулират формирането на имунологична памет, което позволява на организма да реагира по-добре на инфекции, с които се е сблъсквал преди. Настоящите автоимунни терапии представляват общи имуносупресори, които престават да бъдат ефективни, когато лечението се прекрати. За разлика от тях, обратната ваксина има за цел да създаде траен имунен отговор, осигурявайки дългосрочна защита.
Въпреки че резултатите от това проучване са многообещаващи, съществуват значителни предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени, преди тази технология да бъде практически приложена при хора. Наблюдаваните в проучването защитни ефекти са продължили само няколко седмици, което повдига въпроса за тяхната дългосрочна устойчивост. Потенциалните проблеми включват възвръщане на паметта на имунната система за целевия антиген, което може да доведе до необходимост от допълнителни дози.
Освен това, успехът при животинските модели не винаги гарантира успех при хората. Също така, различията в автоимунните заболявания при отделните хора, дължащи се главно на генетични различия, засягащи имунната система, допълнително усложняват разработването на универсален подход за лечение.
Въпреки това този подход на използване на модифицирани със захар антигени за потискане на автоимунните реакции е показал безопасност и ефикасност в ранните клинични изпитвания за целиакия — автоимунно заболяване, свързано с консумацията на глутен. В момента се провежда второ изпитване за оценка на безопасността на този подход при пациенти с множествена склероза.
Това новаторско изследване бележи значителна стъпка към по-целенасочено и ефективно лечение на автоимунни заболявания, което има потенциал да подобри живота на безброй хора, засегнати от тези инвалидизиращи и застрашаващи живота заболявания.
Източник: Tremain, A.C., Wallace, R.P., Lorentz, K.M. et al. Synthetically glycosylated antigens for the antigen-specific suppression of established immune responses. Nat. Biomed. Eng 7, 1142–1155 (2023). https://doi.org/10.1038/s41551-023-01086-2