Столетия наред религията, особено организираната такава, е имала своето голямо значение за обществото. Във времена, когато много важни въпроси не са имали задоволителни, а често и никакви отговори, тя е давала такива, представяни като единствена и неоспорима истина. Във времена на раздори и войни религията понякога е била важна за запазване идентичността на дадена група хора, а също е предлагала и утеха и морална подкрепа в тежки мигове. Но човечеството не стои на едно място. И през изминалите векове все по-често и често науката е била тази, която по един проверим, логичен и общовалиден начин е давала обяснение за явленията, процесите и причините за тях. Въоръжени с повече знания, хората все по-често са имали силата да променят нещата, вместо смирено да приемат несгодите в живота си.

В наши дни в много от развитите страни, все повече и повече хора се самоопределят ясно като атеисти или най-малкото като хора без определена вяра. И въпреки, че по света все още преобладават изповядващите една или друга религия, то е налице глобална тенденция към постепенното намаляване на значението ѝ в живота на хората.

Може би част от причините за това явление са следните:

• Религията паразитира върху нещастието и тревогите на хората. Колкото са по-големи те, толкова хората в отчаянието си са по-склонни да търсят утеха и решения отвъд пределите на мачкащия ги реален свят наоколо. В едно добре развито, проспериращо и физически здраво общество, нуждата от обещания за друг, въображаем живот силно намалява;
• Религията поражда племенност. Тя разделя хората вътрешни и външни. На такива притежаващи всички добродетели, произтичащи от „правилната “ религия и на Другите, които по презумпция са по-лоши и към тях има най-малкото – недоверие. Подобно нещо става все по-малко допустимо в един наистина глобален свят, който може да бъде обиколен за часове и хора от различни култури си взаимодействат и работят заедно ежедневно.
• Религията спира прогреса. Може би спира е силна дума – прогрес е имало дори и през Тъмните векове – но определено го забавя забележимо. Един истински религиозен човек би живял на ниво, вероятно близко до това през Желязната епоха. Такъв свят е пълен със суеверия, невежество, непорочни зачатия, расизъм, потискане правата на жените и децата, насилие – всичко в името на религията. Подобен мироглед няма как да бъде актуален през 21-ви век.
• Религията замества критичното мислене с вяра и прави от нея добродетел. Това, разбира се, е вредно, защото с течение на времето намалява способността ни да изучаване и анализираме проявленията на сложния свят около нас… и в крайна сметка пречи на развитието на обществото.
•  Религията често поражда чувство на обреченост. Макар да не е универсално, при повечето религии се подразбира, че хората са просто безпомощни срещу онова, предначертано им от боговете. Амбиция, борба, желание за промяна на статуквото са безсмислени, понеже така или иначе всичко, което може да направи човек е само онова, позволено му от Бог. А свободната воля и да я има, е дотолкова свободна, колкото да не нарушава множеството закони, дадени от боговете, чието прегазване автоматично обрича човека на тежко и вечно наказание.

Разбира се, религията няма да изчезне до утре, нито през следващите години. И вероятно под една или друга форма винаги ще я има, достъпна за хората, които сами желаят да живеят в по-просто устроен свят, без да задават въпроси. Но за човечеството, като цяло, е хубаво, че постепенно се отърсва от религиозните окови. Защото ако искаме да се превърнем в глобално и проспериращо общество, то трябва да заложим на здравия разум  и рационалното мислене. А суеверията и мистиката нека останат в миналото – превърнали се в любопитна материя за изучаване…