Представеният неотдавна от Министерството на образованието и науката проект за въвеждане на задължителен учебен час „Добродетели и религии“ повдига сериозни въпроси относно неговата целесъобразност и потенциални последици за образователната система и обществото ни. Макар представителите на ведомството да изтъкват, като основна причина да се акцентира върху моралните ценности и религиозното многообразие, съществуват основателни опасения относно същността и възможните рискове от подобна инициатива, особено за най-младите ученици.

На първо място, това предложение изглежда в противоречие с основополагащия светски характер на българската държава. Конституцията на Република България ясно определя държавата като светска, което предполага, че образователните програми следва да се основават на научно доказани факти и общочовешки ценности. Въвеждането на религиозни дисциплини, като равнопоставени на основните учебни предмети би нарушило този принцип и би създало предпоставки за влияние на религиозни институции върху държавната образователна политика.

Последвалите разяснения от Министерството, че се предвижда избор между различни религии или часове, посветени единствено на морала, не адресират същностния проблем. Напротив, те пораждат допълнителни въпроси и опасения.

Проведеното обществено обсъждане, организирано от Министерството, с участието на патриарх Даниил и главния мюфтия Мустафа Хаджи, като представители на вероизповеданията, илюстрира ограничеността на предложения избор – само две религии. Дори и да се разшири обхватът до няколко вероизповедания, това би създало предпоставки за социално разслояване и религиозна сегрегация сред учениците.

Предвижданото обособяване на ученически групи според религиозната им принадлежност логично може да доведе до изграждане на изкуствени бариери между децата, задълбочаване на съществуващи предразсъдъци и повишаване на риска от социална изолация на ученици, принадлежащи към малцинствени групи. Вместо да насърчава общностния дух и критичното мислене, това предложение може да задълбочи съществуващи и да създаде нови разделения в ученическата среда.

Освен това, някои от традиционно прокламираните „добродетели“ в основните религии невинаги съответстват на съвременните принципи на индивидуална свобода и научен прогрес. Налагането на строги норми, свързани със социални роли, външен вид и изразяване, може да ограничи личната свобода и обществената динамика, да създаде полово неравенство и да изкриви здравословното отношение към тялото. Възпитаването в безусловно подчинение на авторитети, присъщо на всяка религия, противоречи на необходимостта от развитие на критично мислене и научна любознателност у младите хора.

Съвременната цивилизация се основава на значителния напредък в природните и инженерните науки, както и в информационните технологии. В рамките на съществуващите учебни програми, времето, отделено за тези ключови дисциплини, е ограничен ресурс. Въвеждането на нов задължителен предмет неминуемо ще отнеме от това време, което пряко ще се отрази на подготовката на бъдещи специалисти в стратегически за икономиката сектори, като роботика, изкуствен интелект и биоинженерство.

Не на последно място, преподаването на религиозно съдържание изисква специалисти с теологическа, а не с научно-образователна квалификация. Към момента липсва яснота относно учебните стандарти, механизмите за гарантиране на неутралност в преподаването и начините за минимизиране на риска от идеологизиране и пропаганда.

В по-голямата си част водещите световни образователни системи залагат на STEM (Наука, Технологии, Инженерство и Математика)/STEAM (Наука, Технологии, Инженерство, Изкуство и Математика) и мултидисциплинарни подходи. В този контекст предложението за задължителен час „Добродетели и религии“ представлява стъпка назад, отклонява ценни ресурси и противоречи на светските принципи, върху които е изградена българската държавност. Във време, когато технологиите и науката са двигател на икономическия растеж, подобна стъпка би отдалечила България от конкурентоспособността и би създала разделения в ученическата общност по религиозен признак.