Вселената умира, сочи ново проучване
Астрофизици публикуваха резултатите от 9 годишно изследване на високоенергийните космически обекти, известни като блазари, благодарение на което вече имаме представа колко звездна светлина е била произведена от Големия взрив насам. Но то също така потвърждава един не толкова приятно звучащ факт – Вселената ни умира.
В рамките на дългогодишното изследване основен фокус са били блазарите. В средата на галактики, въртящи се около масивни черни дупки, се поражда огромно магнитно поле, което възбужда привлечените към черната дупка заредени частици. Това води до периодично отделяне на високоенергийна радиация. Такива галактики произвеждат невъобразимо количество светлина в центъра си и са известни под името активни галактични ядра. Когато такова ядро отдели високоенергиен поток, сочещ към нас, учените са способни да го засекат и измерят. Именно този поток са блазарите. Понастоящем са известни 739 блазара.
На база наблюденията учените имат удивителната възможност да добият представа колко светлина (т.е. фотони) е произвела Вселената в рамките на съществуването си досега. Колко? Според данните това са 4 × 10⁸⁴ фотона. Или ако предпочитате по друг начин – 4,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000 фотона!
Удивително! Но с това знание идва и друго. Прецизното измерване на количеството светлина прави лесно да се узнаят и темповете на образуване на нови звезди. И тук идва лошата част – изглежда, че от почти 11 милиарда години насам се раждат все по-малко и малко нови звезди. Пикът в образуването на нови звезди е бил малко преди Вселената да навърши 3 милиарда години. След това тенденцията е постоянен спад. Добавете към това знанието, че Вселената се разширява все повече и повече, и в ума не е трудно да се оформи картина за една студена, пуста и тъмна Вселена, в която всички звезди са отдавна угаснали…
Но не бързайте да унивате – има много и много милиарди години, преди съществуващите днес звезди да угаснат завинаги. А това означа, че имаме предостатъчно време да я опознаем и изучим, изпълвайки съществуването ѝ със смисъл.
Източник: Science Magazine